Потенциалният риск от „война за въглеродни ресурси“ между производствения капацитет на графитизиран петролен кокс и анодните материали за литиево-йонни батерии – въпреки това този конфликт може да бъде динамично балансиран чрез технологична итерация, интеграция на ресурсите и коригиране на пазарния механизъм. Конкретният анализ е следният:
I. Основна логика на „войната“: недостиг на ресурси и експлозивен растеж на търсенето
Ресурсна страна: Структурна стегнатост при доставките на петролни коксове
- Намаляване на капацитета за рафиниране: Съгласно глобалните политики за „двоен въглерод“, рафинериите в Европа и САЩ ускоряват постепенното премахване на остарелия капацитет (напр. 8% годишен спад на европейския рафиниращ капацитет през 2024 г. и 12% процент на затваряне на американските рафинерии за шистов петрол), което води до рязко намаляване на доставките на нискосернист нефтен кокс (основна суровина за анодите на литиево-йонните батерии).
- Ескалиране на търговските бариери: Затегнатите ограничения за износ на графит от САЩ за Китай принудиха китайските производители на аноди да се насочат към местен нефтен кокс, което допълнително засили натиска върху вътрешното търсене.
- Спекулации със запасите: Търговците са натрупали запаси до рекордни нива, като вътрешните пристанищни запаси са спаднали от 2 милиона тона през 2023 г. до 800 000 тона, създавайки изкуствено „фалшив недостиг“.
Търсене: Експлозивен растеж на анодните материали за литиево-йонни батерии
- Разширяване на пазара: Глобалното търсене на анодни материали за литиево-йонни батерии достигна 2,2 милиона тона през 2024 г., което изисква над 3 милиона тона петролен кокс, но реалното предлагане е едва 2,6 милиона тона, което оставя 13% разлика.
- Конкуренция в технологичния път: Синтетичният графит (който представлява ~80% от пазара) остава доминиращ, но е силно зависим от нефтен кокс (необходими са 1,2–1,5 тона кокс на тон синтетичен графит). Докато силициевите аноди (с теоретичен капацитет 10 пъти по-голям от този на графита) набират скорост, комерсиализацията им остава на 3–5 години разстояние, което оставя малка краткосрочна алтернатива на нефтения кокс.
II. Прояви в реалния свят: Рязко нарастващи разходи и преструктуриране на индустриалните вериги
Трансмисия на налягането на разходите
- Рязко покачване на цените на суровините: До 2025 г. цените франко завода за някои видове нефтен кокс с ниско съдържание на сяра достигнаха 6000 RMB/тон, което е скок от 150% спрямо началото на 2023 г. Това повиши цената на суровината за производство на 1 тон синтетичен графит от 5000 RMB на 9000 RMB, като по този начин брутните маржове паднаха под 10%.
- Неуспешно прехвърляне на цените: Производителите на литиеви батерии надолу по веригата поискаха 15% намаление на цените на анодите, докато производителите на аноди се сблъскаха с продължителни цикли на вземания (удължени от 90 на 180 дни), което увеличи риска от кризи с паричния поток.
Стратегии за реагиране в индустриалната верига
- Вертикална интеграция: Водещи фирми осигуриха доставки на кокс с ниско съдържание на сяра чрез придобиване на дялове в рафинерии и проучване на игловиден кокс на базата на въглища (20% намаление на разходите в сравнение с нефтен кокс).
- Ускорено технологично заместване:
- Аноди на силициева основа: Масовото производство на силициево-въглеродни аноди от Tesla за нейните батерии 4680 увеличи енергийната плътност с 20%. Ако цените на петролния кокс останат високи, заместването може да се ускори.
- Пробив в твърдия въглерод: GAC Aion разработи твърд въглерод, получен от биомаса (на базата на кокосови черупки), за натриево-йонни батерии, като суровината струва само една трета от петролния кокс.
- Разширяване в чужбина: Компании като BTR New Material Group и Shanshan Co., Ltd. създадоха интегрирани проекти за анодни материали в Индонезия и Мароко, за да заобиколят ограниченията на вътрешните ресурси.
III. Бъдещи тенденции: Динамично равновесие и дългосрочна синергия
Краткосрочно облекчение на търсенето и предлагането
- Разгръщане на нов капацитет: Глобалното добавяне на рафинериен капацитет в Близкия изток и Индия (планирано за края на 2025 г.) ще намали разликата в доставките на нискосернист кокс до 5%, което потенциално ще доведе до забавяне на цените.
- Оптимизация на структурата на търсенето: Пазарният дял на естествения графит се е увеличил от 15% на 25% (поради ценови предимства), докато комбинираният дял на анодите на силициева основа/твърд въглерод се е увеличил от 5% на 15%, намалявайки зависимостта от нефтен кокс.
Дългосрочна технологично обусловена синергия
- Комерсиализация на силициеви аноди: Ако CVD силициево-въглеродните аноди постигнат мащабно разпространение, техният теоретичен капацитет (4200 mAh/g) би могъл да компенсира натиска върху разходите за петролни коксове, въпреки че остават предизвикателства като ниската начална ефективност на заряд-разряд и сложността на процеса.
- Зелено и нисковъглеродно развитие: Графитизацията, процес с висока консумация на енергия, е изправена пред строги квоти за потребление на енергия. Въвеждането на зелена електроенергия (слънчева/вятърна) или търговията с въглеродни кредити ще стане от решаващо значение за осигуряване на производствени квоти и повишаване на екологичната стойност на продуктите.
IV. Заключение: „Войната“ като катализатор за модернизация на индустриалните вериги
„Въглеродната война за ресурси“ между петролния кокс и анодните материали за литиево-йонни батерии изглежда е криза на недостига на ресурси, но всъщност е повратна точка за преминаването на индустриалната верига от екстензивно разширяване към щадящи операции. Китайските фирми пробиват чрез вертикална интеграция (участия в рафинерии, задгранични предприятия), технологични итерации (аноди на силициева основа, твърд въглерод) и глобализация. Тази „буря от черно злато“ може да породи истински глобални гиганти в производството на литиеви батерии, като отговорите се крият в следващия технологичен пробив (напр. масово произвеждани аноди на силициева основа) или придобиване на ресурси (напр. придобивания на рафинерии в чужбина).
Време на публикуване: 06 януари 2026 г.