Нефтеният кокс е запалим твърд продукт, получен от нефтени остатъци и нефтен асфалт чрез коксуване. Цветът е черен и порест, основният елемент е въглерод, а съдържанието на пепел е много ниско, обикновено под 0,5%. Нефтеният кокс е вид лесно графитизиран въглерод, има широк спектър от приложения в химическата промишленост, металургията и други индустрии и е основна суровина за производството на изкуствени графитни продукти и електролитни алуминиево-въглеродни продукти.
Според температурата на термична обработка, нефтеният кокс може да се раздели на два вида: суров кокс и калциниран кокс. Първият нефтен кокс, получен чрез забавено коксуване, съдържа много летливи вещества и има ниска механична якост. Калцинираният кокс се получава чрез калциниране. Повечето рафинерии в Китай произвеждат само суров кокс и повечето калциниращи операции се извършват в инсталации за добив на въглен.
Нефтеният кокс може да бъде разделен на три вида: високосернист (съдържащ повече от 1,5% сяра), средносернист (съдържащ 0,5%-1,5% сяра) и нискосернист (съдържащ по-малко от 0,5% сяра). Графитните електроди и други изкуствени графитни продукти обикновено използват нискосернист кокс за производство.
Игловидният кокс е вид висококачествен кокс с очевидна влакнеста текстура, особено нисък коефициент на термично разширение и лесна графитизация. Когато коксовият блок се разчупи, той може да се раздели на тънки лентови частици в зависимост от текстурата (съотношението на страните обикновено е над 1,75), а анизотропната влакнеста структура може да се наблюдава под поляризиран светлинен микроскоп, затова се нарича игловиден кокс.
Физическата и механичната анизотропия на игловидния кокс е много очевидна и той има добра електрическа и топлопроводимост, успоредна на дългата ос на частиците, а коефициентът на термично разширение е нисък. По време на екструдиране, дългата ос на повечето частици е разположена според посоката на екструдиране. Следователно, игловидният кокс е ключова суровина за производството на високомощни или ултрависокомощни графитни електроди, които имат ниско съпротивление, малък коефициент на термично разширение и добра устойчивост на термичен удар.
Игловидният кокс се разделя на нефтен игловиден кокс, произведен от нефтени остатъци, и игловиден кокс от въглища, произведен от рафиниран въглищен асфалт.
Въглищният катран е един от основните продукти на дълбоката преработка на въглищен катран. Той е смес от различни въглеводороди, черно, с висок вискозитет, полутвърдо или твърдо вещество при стайна температура, без фиксирана точка на топене, омекотява се след нагряване и след това се разтопява, с плътност от 1,25-1,35 g/cm3. Според точката на омекване се разделя на три вида нискотемпературни, умеренотемпературни и високотемпературни асфалти. Добивът на среднотемпературни асфалти е 54-56% от въглищния катран. Съставът на въглищния катран е много сложен, което е свързано със свойствата на въглищния катран и съдържанието на хетероатоми, а също така се влияе от системата на коксуване и условията на обработка на въглищния катран. Съществуват много показатели за характеризиране на свойствата на въглищния катран, като точка на омекване на асфалта, неразтворимост в толуен (TI), неразтворимост в хинолин (QI), коксуваща се стойност и реологични свойства на въглищния катран.
Въглищната смола се използва като свързващо вещество и импрегниращ агент в въглеродната промишленост, а свойствата ѝ оказват голямо влияние върху производствения процес и качеството на въглеродните продукти. Свързващото вещество асфалт обикновено е среднотемпературен или среднотемпературно модифициран асфалт с умерена точка на омекване, висока стойност на коксуване и висок процент на бета-смола, а импрегниращото вещество трябва да е среднотемпературен асфалт с ниска точка на омекване, нисък коефициент на качество (QI) и добра реология.
Време на публикуване: 07 февруари 2025 г.