Бял чугун: Точно както захарта, която слагаме в чая, въглеродът се разтваря напълно в течното желязо. Ако този разтворен в течността въглерод не може да се отдели от течното желязо, докато чугунът се втвърдява, а остава напълно разтворен в структурата, наричаме получената структура бял чугун. Белият чугун, който има много крехка структура, се нарича бял чугун, защото при счупване проявява ярък, бял цвят.
Сив чугун: Докато течният чугун се втвърдява, въглеродът, разтворен в течния метал, като например захарта в чая, може да се отдели като отделна фаза по време на втвърдяването. Когато изследваме такава структура под микроскоп, виждаме, че въглеродът се е разложил на отделна структура, видима с просто око, под формата на графит. Наричаме този вид чугун сив чугун, защото когато тази структура, в която въглеродът се появява на ламели, т.е. на слоеве, се разруши, се появява матов и сив цвят.
Чугун с петна: Белите чугуни, които споменахме по-горе, се появяват при условия на бързо охлаждане, докато сивите чугуни се появяват при относително по-бавни условия на охлаждане. Ако скоростта на охлаждане на отливаната част съвпада с диапазон, в който се осъществява преходът от бяло към сиво, е възможно да се видят, че сивите и белите структури се появяват заедно. Наричаме тези чугуни „пъстри“, защото когато счупим такова парче, на бял фон се появяват сиви островчета.
Закален чугун: Този вид чугун всъщност се втвърдява като бял чугун. С други думи, втвърдяването на чугуна се осигурява така, че въглеродът да остане напълно разтворен в структурата. След това втвърденият бял чугун се подлага на термична обработка, така че разтвореният в структурата въглерод да се отдели от нея. След тази термична обработка виждаме, че въглеродът се оформя като сфери с неправилна форма, групирани на групи.
В допълнение към тази класификация, ако въглеродът е успял да се отдели от структурата в резултат на втвърдяване (както е при сивите чугуни), можем да направим друга класификация, като разгледаме формалните свойства на получения графит:
Сив (ламеларно-графитен) чугун: Ако въглеродът се е втвърдил, образувайки слоеста графитна структура, подобна на зелеви листа, такива чугуни се наричат сиви или ламеларно-графитени чугуни. Можем да втвърдим тази структура, която се среща в сплави, където кислородът и сярата са относително високи, без да показваме голяма склонност към свиване поради високата си топлопроводимост.
Сферичен графитен чугун: Както подсказва името, в тази структура въглеродът се проявява като сферични графитни топчета. За да се разложи графитът в сферична, а не в ламеларна структура, кислородът и сярата в течността трябва да бъдат намалени под определено ниво. Ето защо, когато произвеждаме сфероидален графитен чугун, ние обработваме течния метал с магнезий, който може да реагира много бързо с кислород и сяра, и след това го изливаме във форми.
Вермикуларен графитен чугун: Ако обработката с магнезий, приложена по време на производството на сфероидален графитен чугун, е недостатъчна и графитът не може да бъде сфероидизиран напълно, може да се появи тази графитна структура, която наричаме вермикуларна (или компактна). Вермикуларен графит, който е преходна форма между ламеларния и сфероидалния тип графит, не само осигурява на чугуна високите механични свойства на сфероидалния графит, но и намалява склонността към свиване благодарение на високата си топлопроводимост. Тази структура, която се счита за грешка при производството на сфероидален графитен чугун, се отлива целенасочено от много леярни поради гореспоменатите предимства.
Време на публикуване: 20 декември 2024 г.