Бял чугун: точно като захарта, която слагаме в чая, въглеродът се разтваря напълно в течното желязо. Ако този въглерод, разтворен в течността, не може да бъде отделен от течното желязо, докато чугунът се втвърдява, но остава напълно разтворен в структурата, ние наричаме получената структура бял чугун. Белият чугун, който има много крехка структура, се нарича бял чугун, защото показва ярък, бял цвят, когато се счупи.
Сив чугун: Докато течният чугун се втвърдява, въглеродът, разтворен в течния метал, като захарта в чая, може да се появи като отделна фаза по време на втвърдяването. Когато изследваме такава структура под микроскоп, виждаме, че въглеродът се е разложил в отделна структура, видима с просто око, под формата на графит. Ние наричаме този вид чугун сив чугун, защото когато тази структура, в която въглеродът се появява на ламели, тоест на слоеве, се разруши, се появява матов и сив цвят.
Петнист чугун: Белите чугуни, които споменахме по-горе, се появяват в условия на бързо охлаждане, докато сивите чугуни се появяват в условия на относително по-бавно охлаждане. Ако скоростта на охлаждане на излятата част съвпада с диапазон, в който се извършва преходът от бяло към сиво, е възможно да се види, че сивата и бялата структура се появяват заедно. Ние наричаме тези чугуни петнисти, защото когато счупим такова парче, на бял фон се появяват сиви островчета.
Закален чугун: Този тип чугун всъщност се втвърдява като бял чугун. С други думи, втвърдяването на чугуна се осигурява така, че въглеродът остава напълно разтворен в структурата. След това втвърденият бял чугун се подлага на термична обработка, така че въглеродът, разтворен в структурата, да се отдели от структурата. След тази топлинна обработка виждаме, че въглеродът се появява като сфери с неправилна форма, групирани.
В допълнение към тази класификация, ако въглеродът е успял да се отдели от структурата в резултат на втвърдяване (както при сивите чугуни), можем да направим друга класификация, като разгледаме формалните свойства на получения графит:
Сив (ламеларен графитен) чугун: Ако въглеродът се е втвърдил, създавайки слоеста графитна структура като зелеви листа, ние наричаме такива чугуни като сиви или ламеларни графитни чугуни. Можем да втвърдим тази структура, която се среща в сплави, където кислородът и сярата са сравнително високи, без да показва голяма тенденция на свиване поради високата си топлопроводимост.
Сферичен графитен чугун: Както подсказва името, виждаме, че в тази структура въглеродът изглежда като сферични графитни топки. За да може графитът да се разложи в сферична структура, а не в ламеларна структура, кислородът и сярата в течността трябва да бъдат намалени под определено ниво. Ето защо, когато произвеждаме чугун със сферичен графит, ние обработваме течния метал с магнезий, който може да реагира много бързо с кислород и сяра, и след това го изливаме във форми.
Вермикуларен графитен чугун: Ако обработката с магнезий, приложена по време на производството на сфероидален графитен чугун, е недостатъчна и графитът не може да бъде сфероидизиран напълно, може да се появи тази графитна структура, която наричаме вермикуларна (или компактна). Вермикуларният графит, който е преходна форма между ламеларния и сфероидалния тип графит, не само осигурява на чугуна високите механични свойства на сфероидния графит, но също така намалява склонността към свиване благодарение на високата му топлопроводимост. Тази структура, която се счита за грешка при производството на чугун със сфероиден графит, се отлива съзнателно от много леярни поради предимствата, споменати по-горе.
Време на публикуване: 29 март 2023 г